Чудя се... когато един ден просто се събудиш и всичко ти се струва по-цветно, по-добро и малко по-смислено от предишните дни, къде отива мъката ? Самоизцеряват ли се раните, причинени от болката в душата, сърцето и цялото ти тяло ? Какво се случва и с гнева, така яростно бушуващ само до преди часове през теб, а сега сякаш изпарил се ? На какво се дължи промяната, като всъщност нищо не се е променило ?
Има ли промяна всъщност ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар