понеделник, 27 юни 2011 г.

Дефектна

Ще стана. 
Блестяща. 
Изящна.
Малка повлекана.

Ще слушам
думи,
изречени в омраза.
И бързо ще прощавам,
защото
ти така каза.

И ще се смея.
Високо.
Дори и в гнева.
Нали силни са тези,
дето умеят това?

Даже ще чистя.
Ще бърша
и мета.
Голяма маниачка
с Малка душа. 

Ха-ха-ха.

Перфектна на думи.
Дефектна в любовта.
Съм сега,
преди,
а може би и след това.


И ми харесва.













 
 

 





събота, 25 юни 2011 г.

Къде отива мъката ?

Чудя се... когато един ден просто се събудиш и всичко ти се струва по-цветно, по-добро и малко по-смислено от предишните дни, къде отива мъката ? Самоизцеряват ли се раните, причинени от болката в душата, сърцето и цялото ти тяло ? Какво се случва и с гнева,  така яростно бушуващ само до преди часове през теб, а сега сякаш изпарил се  ? На какво се дължи промяната, като всъщност нищо не се е променило ?


Има ли промяна всъщност ?

сряда, 22 юни 2011 г.

Leave me alone

Не пиша тук, защото... защото не ми се пише. Задушавам се. Задушават ме упреците, забележките, изискванията, дори съветите на всички около мен. И искам само да се махна. Да остана сама. Съвсем сама.



събота, 18 юни 2011 г.

Едно желание.

Искам някой, който да ме накара да се влюбя в него !
Само това. 

 Толкова ли много искам ?

сряда, 15 юни 2011 г.

Дали..

Дали ще забележиш, ако не дойда ?

Едвали..

Ти не ме забелязваш, дори когато съм там...

петък, 10 юни 2011 г.

Чак сега

И колко просто се оказа, но чак сега го проумях... обратното на любовта не е омраза, обратното на любовта е страх. 





Искам те.