Уморена съм от глупавите си обещания.
И най-вече от последното.
Замисляли ли сте се колко често изричате обещания ? Колко често давате на някого дума, че ще направите нещо, ще бъдете някъде, ще услужите с нещо, а после забравяте, закъснявате, не го правите... ?
Аз ще ви кажа, случва ви се п о с т о я н н о.
Не, не правете физиономии, разбира се, че съм права. Ако не сте го забелязали, то е просто, защото.... ами свикнали сте. Дори понякога не усещате, че давате обещания. Но пак го правите ! И аз го правя, спокойно. Всички го правим. И ако всеки път спазвахме думата си, която даваме, то никога нямаше да бъдем нещастни и неудовлетворени от себе си. Ще ви кажа защо. Да дадеш обещание пред някого, означава, че ти си готов да оправдаеш доверието на човека, пред когото се заричаш. А щом си готов да оправдаеш неговото доверие, значи напълно съзнаваш, че можеш изцяло да разчиташ на себе си, че СИ имаш доверие, че се познаваш достатъчно добре, за да можеш да си вярваш. И когато не изпълниш съответното обещание, което си дал, било то поради лош късмет, обстоятелства или "просто, защото така се случи(ло)", тази твоя представа, която ти БИ трябвало да имаш за себе си, щом си поел ангажимент към друг човек, се разрушава. Затова и се случва да изпиташ едно такова лекичко, неприятно чувство на вина. И така трябва да бъде ! Но ти, понеже си добър играч и знаеш, че чувството на вина не е здравословно, бързо ще го изриташ или дори по-лошо - ще свикнеш с него. Бързо свикваме с чувствата си, било то лоши или добри, в това сме идеални. И аз го правя, не искам да ви заблуждавам. Но когато човек поема обещания и не ги изпълнява, макар и временно да се преборва с досадното чувство на вина, той започва (несъзнателно) да губи доверие в себе си. В един момент се улавя, че дава и дава обещания (пред себе си), които не изпълнява и... става най-лошото.... ами, просто рухва. Психически. Защото да не можеш да имаш доверие на себе си е страшно. И то много.
Днес отново закъснях и подведох човека, с когото се бях разбрала. Излъгах няколко пъти - и това си бях обещала да не правя. След това развалих още няколко обещания, които си бях дала и се самоизлъгах, разбира се, че ще е за последно. "За последно" - до кога, може би до утре или до след малко, когато пак ще прекрача някоя си дума, ще ме залее гневно чувство на вина, с което бързо ще се справя, обещавайки си, че е за последно ?!
Уморих се. От себе си. Доста много хора се умориха и те покрай мен. Спи ми се. Само когато спя не правя неща, за които после да съжалявам. Искам да съм мечка. Да полегна и след това да се събудя, примерно след 5-6 месеца, отпочинала и заредена с живот и търпение. Глупави мечки. Как им завиждам... затова, че не могат да дават обещания. Защото, когато не даваш обещания, не ги и нарушаваш (да, също така, не ги и спазваш). Сякаш се примиряваш - "не мога да си вярвам, няма какво да залъгвам и другите". Колко гадно звучи. Отегчена съм. Дори и от нещата, които току що избърборих. Имам нужда от почивка... мечешка. И от едно последно обещание за днес, че просто ме ровичка от вътре и ако не го пусна да излезе, няма да ме остави на мира. Ще си направя един експеримент, когато приключи ще ви кажа за какво става въпрос. А сега си лягам. Нищо, че е никое време, трябва ми един час сън. Уморена съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар