Знаете ли.. едно от нещата, на които искрено се наслаждавам са дъвките. И по-точно цветните, вкусни, сладички балончета, които така невинно ти се спукват върху нослето точно, когато си мислиш "ихаааа, сега ще полетя, само вижте колко е голямоо..". Даже като малка си мислех, че това е начинът, все още не открит от хората, които ще ти помогне да долетиш до мястото, където си си пожелал. Доста неща се промениха в главицата ми от тогава, но любовта към розовите, ягодови балончета - не. И не мисля, че някога ще се промени.. Хах, представяте ли си ме след около... хайде не 100, ама 60 години, когато съм на 80 пак да си джвакам дъвчици и да си правя балончета :D Атракция ще се съм за внуците си, особено ако нямам и зъбки ! :))
Днес, най-после, след 12 години (не)радост, мина и последния учебен ден. Последния ден, в който изпитваха, оформяха и ни крещяха. Изпратих го уважително, с много спукани балончета. Докато си пътувах в тролея към вкъщи се замислих, дали има нещо, което наистина ще ми липсва от този период - приятели, учители, съученици, та ако ще и училищната лавка. Истината е, че нищо не погъделичка вниманието ми. Не ми стана тъжно, може би, защото отдавна го бях осъзнала. Нямаше нищо, абсолютно нищичко, което да ме накара да се завърна отново там, дори и мислено. Не, че нямах приятели - напротив, имах. Просто с хората, които се виждах, щях да продължа да се виждам, ако те останеха за мен важни и значими. А с другите... е за тях е ясно. Пук. Пак пукнах едно балонче. В крайна сметка, когато завършим гимназията, не значи, че завършва и живота ни, нали ? Затова и немога да си обясня защо някои хора го раздават толкова драматично... Може би са прекалено чувствителни или просто са прекалено безинтересни, затова искат внимание върху себе си (аз залагам на второто). И така, мисля че отделих достатъчно внимание и време за този (не)радостен ден - посления учебен ден. Най-сетне и той свърши. Да го отпразнуваме с едно голяяяямо балонче. *надува* ПУУУУК. *смее се*.
Няма коментари:
Публикуване на коментар