скрита информация за моята
сложна личност. Като казвам
"скрита" имам в предвид по-скоро нетипична и интересна, отколкото тайна. :)
Аз съм много разпилян човек, но същевременно съм и изключително целенасочена. Не знам как става това, не ме питайте. Занимавам се с един куп неща едновременно, а в същото време се и опитвам да гледам само в една посока, за да си постигам амбициите. А те са толкова много. Искам да пиша, това е една от големите ми страсти. От по-малка си мечтая да напиша някакъв бестселър, толкова добър, различен и иновативен, че да грабне сърцата и на тийнейджъри, и на възрастни. И имам някакви идеи каква точно да е проблематиката в него. Но още е рано, имам нужда от опит, житейски. Само анализиране на поведения, осмисляне на реакции и опити за преодоляване на различни душевни състояния, не са достатъчни.
Обичам и да пиша поезия. Не знам дали ми се отдава, но определено ме разтоварва. Затова и пиша. Рядко, но когато ми дойде музата, сътворявам интересни неща.
Обичам и да рисувам. Ох, даже много. Винаги ме е впечатлявало изяществото на женската линия (нямам обратни наклонности). Обичам да творя мода. Съчетаването на цветовете, изпипването на детайлите, граничещо с вманиачаване, винаги ме е побърквало (това за мен е хубаво, защото ме кара да се чувствам жива, горяща... истинска). И затова рисувам. Като малка го правих постоянно, но след това спрях... сега поднових и това си хоби. И съм доволна. Само дето не ми остава време, за да го правя винаги, когато искам. Проклетото време. Само можем да го кълнем, но нищо, то и от това не се влияе.
Обичам и да плувам, да правя йога и въобще да тренирам. Боже, колко обичам да тренирам. Ако не ми се отдаваха и гореописаните неща, сигурно сега щях да завършвам някое спортно училище или да съм в някоя школа по художествена гимнастика като национална състезателка. О, не се и съмнявам, че щях да стигна до там. Когато правя нещо, което наистина ми харесва, аз влагам всичко от себе си. Всичко. Без изключения. Мога да не излизам, да не се виждам с приятели, да не гледам телевизия, а само и единсвтено да правя онова, което съм си наумила. Краен маниак съм. Което ми е по-скоро във вреда, отколкото в полза. Затова и се старая да се балансирам. Доста ми е трудно !
За да се чувствам добре или не, по-скоро, за да НЕ се чувствам зле, трябва да правя нещата по график, т.е. така както предварително съм ги запланувала. Не обичам промените, всъщност обичам ги, но повече обичам да запазвам нещата, каквито са си били. От тази гледна точка ми е доста трудно да се променям. Но го правя ! Постоянно. Споменах ли, че съм доста сложна личност ?
Предпочитам сладките неща пред солените. Мисля, че мога и изобщо да не ям нищо солено и няма да ми омръзне. Поне така си мисля. Обичам ягоди ! И диня, и праскови, и портокали.... Ах, колко обичам прясно изцедени фрешове от портокали. Действат ми като вълшебен елексир за душата и тялото. Обожавам натурален шоколад. Много. Много. Много. Не повече от ароматни, току що набрани, домашно-отгледани ягоди, но почти.
Напоследък имам непреодолимо желание да правя снимки. Не знам как се появи, но го чувствам. И затова нямам търпение да се сдобия с качествен фотоапарат. Предвкусвам, че ще съм добра и в това си начинание.
Скромна съм. Без ирония. Може и да не звуча така тук, но в живота съм такава. Имам самочувствие за себе си, но то се гради на базата на това, което съм постигнала и което постигам. Мразя надутите хора, изключително смешни са ми, а и необясними. А аз обичам да анализирам и да "чета" персонажите, с които се сблъсквам или са част от живота ми.
Понякога си мисля, че хората всъщност са доста леснички за тълкуване. Поне някои от тях, но сякаш всеки път, когато успея да си повярвам, се случва нещо, което да разбие илюзиите ми. Хм. Нямам отговор и на това.
Често съм доста лоша. Към себе си. Особено напоследък. И го разбирам с всяка частица от ума си, и въпреки това не спирам да го правя. Което е някак тъжно. Хората не трябва сами да си режат крилата... глупаво е. Но аз съм перфекционист, както споменах, затова и предполагам го правя. Не мога да си простя, когато умишлено се съботирам. А го правя, защото... ами аз май си знам защо, но е прекалено лично да го коментирам тук.
Ужасно съм взискателна към всичко и към всички. Не знам дали ще си намеря мъж. Принцове май не съществуват (поне аз не съм засичала), а онези прекрасни, изумително красиви същества от Холивудските филми и сериали, май се размотават само из L.A. А аз съм доста далечко от там, поне за момента. Освен това, взискателността ми не се ограничава само до външния вид, ами стига доста по-далече. Жалкото е, че напоследък не съм срещала и хубави, и мислещи с мозъка си момчета. Нищо. Има време. Пак проклетото време.
Доста всестранно развита птица съм, но мисля, че това е достатъчно за сега. Обичам живота си, макар че можеше да бъде малко по... ами простичък. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар