Портокалови дръвчета

Ето ме и мен. С кафява поличка на бели цветя, бяла блузка с късо ръкавче, бели балетни пантофки с панделки, двойна черна диадема, придържаща рошавата ми коса, едва захваната в кок, седя тук, потънала в тъмно синьо фотьойлче, в Лобито на хотела, в който сме се настанили на п-в Халкидики. Всъщност, ние сме в бунгалата до плажа, но единствено тук, в хотела, срещу 4 евро, мога да напиша тези неща в блога си, интернет другаде няма. 
Прекрасно е. Всичко ! Портокаловите дръвчета, огромните палми, които сякаш са навсякъде, където и да погледнеш и безкрайното, синьо море...

Тъй като нямам каквото и да е било средство за снимане в мен, освен телефонът ми, който горкичкият хич не се справя със задачата, слагам снимка от интернет на част от мястото, където се намирам. Само преди половин час преминах през тази пътечка, за да стигна до тук и да се намърдам удобно до прозореца, от който в момента виждам това.. 

Утре ще си заредя предварително лаптопа, за да седна на терасата... особено ако е слънчева, каквато е сега. Знаете ли, на човек не му трябва много, за да е щастлив, едно хубаво слънчево време, много зеленина, тишина и усещане за свобода... това според мен е напълно достатъчно. Или поне за мен е. Вчера гледахме залезът. Беше толкова... вълшебен. Лъчите, които сякаш пронизваха розовите пухкави облачета, които така ми приличаха на захарния памук, онзи същия дето толкова много обичахме като бяхме малки и целите се омацвахме с него. Ах. И морето, морето, което просто безмълвно стоеше и дори не помръдваше, затайло дори и то дъх пред слънцето.Щрак. Нищо, че нямам фотоапаратче, съзнанието ми ще запечата добре тази картина, а ако забрави някой детайл... е, то е доста талантлив художник, бързо ще го изрисува.