Безнадеждност. Според мен това е най-гадното от всички възможни състояния на света. Отчаянието. Предизвикано от чувство на самота, от гняв поради неразбиране, от болка, поради безсилие. Как се справят хората с това състояние ? Не си позволяват да го допуснат, оставят го просто да отмине или се задълбават в него и ровят все по-надълбоко и надълбоко, надявайки се, че ще открият първопричината му или просто вярвайки, че ще успеят да заживеят с него...? Аз дълго се ровех там и не постигнах нищо. Затова този път ще го оставя просто да "отлети", както е дошло - бързо, безшумно... И се надявам повече да не се завръща, поне дълго време, защото не го искам, не го искам в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар