Ей сега сядам да уча, последно...
Отивам, отивам, само да си довърша и...
По дяволите това гадно учене. Цял живот учиш, учиш и за какво? Какво ще ми гарантира, че като изчета 10 тона книги, помагала и учебници, ще успея да сбъдна мечтите си ? Ами ако въпреки това не стане нищо от мен ? Ако въпреки всичкия труд и цялото похабено време, нещата се развият по-съвсем друг начин ? Защото колкото и книги да изчетеш, НИЩО не може да те подготви за отношенията ти с хората... Не обезсмисля ли това цялото учене ? Толкова години прекарваш в училището, а след това в гимназията и в университета, за да... за да излезеш от там и да "влезеш" в живота. В живота, където никакви граматически правила, математически сметки и исторически хроники не могат да ти помогнат, за да оцелееш. Толкова е безсмислено всичко. И не, не самото време, в което загубваме младостта си, ами всичките тези абсурдни неща, с които ни тъпчат и тъпчат главиците. Не казвам, че всичко, което "дъвчим" в гимназията е глупаво, но повечето неща са ни непотребни. И съм сигурна, че такива ще си останат и за в бъдеще.
Така не ми се учи. От няколко дни се мотая и все отлагам за "утре", а дойде ли утре-то, прехвърлям задачата за другиден. Защо трябва да ги държим тия матури ? Не им ли стига, че 12 години, 12 ГОДИНИ от ценния ни живот преминават в свещената учебна институция, ами искат и да ни изпитат, сякаш не знаеме, сякаш да се убедят, че си го заслужаваме (завършването). Пф. Не ми се учи. *нацуп*. Ама трябва. Винаги трябва. Винаги ще трябва. И колкото и да искаш да избягаш, дори и да отидеш на някой необитаван, изоставен от човечеството остров, пак ще "трябва" да правиш... нещо, ако не друго поне, за да оцелееш.
А сега, за да "оцелея" пред собствената си самокритичност ТРЯБВА да седна и да чета. Ботев, Вазов, Яворов... всичките ме зоват. Боже, кой ги е карал да пишат по толкова много произведения ?! Имам 2 дни. Само 2 дни. Ужас. Отивам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар