Чувствал ли си сякаш имаш цялото време на света и то е само за теб ? Сякаш разполагаш с всяка една безценна минута от живота си, само за теб ? Сякаш си... свободен ? Освободен от грижи, освободен от отговорности, освободен от крайни срокове, задачи, ангажименти и всичко онова, което принципно фигурира в ежедневието ти ? Бил ли си ?!
Толкова е хубаво ! В момента още не знам в кой университет ще бъда приета, нямам строго определени планове за бъдещо си пред себе си, а само едно дълго, безкрайно лято... Някъде там, напред във времето, знам че ме чака пътуване до Франция, търсене на квартира, оправяне на багаж и тнт, и тнт... но това ми се струва толкова далеч. А сега... сега съм свободна. И имам всичко ! Цялото време само, само за себе си. Мога да правя каквото си искам, имам време за всичко онова, за което принципно не ми остава време и ми е толкова хубаво, безгрижно и спокойно, че дори ми е трудно да го опиша с думи. Не знам, може би това ще е единственият ми такъв период от живота, в който се чувствам точно по този начин, защото започне ли университетът започват и грижите. Започнат ли те, започва и липсата на време. А от нея започва и липсата на спокойствие. Да. Но така трябва да бъде.
Е, може би като се пенсионирам един ден, усещането за безгрижност ще е близко до това, но едвали ще е същото. О, със сигурност не ще бъде.
Но няма да го мисля сега, не му е времето. Сега, пред себе си имам цялото време на света и ще го изживея. Обичам те, живот ! <3

Няма коментари:
Публикуване на коментар