Може би малко...

И все пак, може би, след края става малко тъжно...

Загледах се в една от снимките от бала (аз съм с розовото) и ми стана някак тъжно... Не, за училището, не и за "завършването на този етап от живота" (както всички ми повтарят), ами по-скоро... знам ли... по-скоро за онези специални моменти, които докато ги преживяваш не те впечатляват по някакъв особен начин, но когато си спомниш за тях, ти става едно такова хубаво и тъжничко. Бърборенето с приятелка в скучните и досадни часове по френски, драскането в тетрадките от скука, трескавото правене на пищови преди важно контролно, вкусните солетки от пакетчето на твоята приятелка... чаровната усмивка на класния. <3 Боже, сега осъзнавам колко ще ми липсва тя (усмивката), а така го мразех, когато ми фраскаше отсъствия и се чудеше какъв по-завъртян въпрос да ми зададе... толкова беше готин. Мъчно ми е. По дяволите, господине, ПАК не сте честен ! Не трябваше да ми става мъчно за никой и за нищо... Защо се сетих точно за Вас ?! 
А сега като се замисля  няма никога повече да ТРЯБВА да уча половин учебник по история наведнъж, защото ме е домързяло да си прочета поне един път урока в деня, когато го взимахме (или поне да се заслушам по-задълбочено). Знам, че ще следвам в университет и тепърва ме чака здраво учене, но идеята ми е друга... никога няма да мога да върна ТОЧНО онези моменти... някои от които мразех, но пък сега, сега вече ги няма и няма да ги има. И дори да се върна в училището, да седна и да послушам в някой час по история, воден от бившия ми класен, пак няма да е същото. И никога няма да бъде :( 

Трябва повечко да се радваме на нещата, които ни се случват, ДОКАТО ни се случват... защото ще дойде момент, в които ще спрат да се случват, а усещането за невъзвратимост е ужасно. 


А пък аз задължително ще ям пак от пакетчето солетки на моята приятелка, пак ще драскам в някоя нейна тетрадка (специално ще я накарам да ми донесе !), пак ще си клюкарстваме с нея, макар и на чашка с кафе (ще си представяме, че смешничкият сервитьор е госпожата ни по френски), пак ще си правя от моите пищовчета (студентка ще съм все пак :)) )... и задължително, задължително пак ще видя чаровната усмивка на класния <3. Тържествено обещавам ! 


Май ми стана малко по-нетъжно. Може би малко...