Listen !

Да чуваш и да изслушваш са съвсем различни неща. За първото не ни трябва нищо друго освен уши, а за второто.. е, за това е нужно и сърце ! 

Понякога се чувствам точно като някакво роботче, което повтаря и повтаря, но нищо от това, което казва няма смисъл за слушателя му. Сякаш думите ми не стигат до срещуположния човек. Сякаш чувствата ми са напълно незначителни и по-добре да ги запазя за себе си. Нали съм от стомана. Стоманата е силна и нечуплива, тя трябва да бъде такава. Все пак е стомана. 
Мразя, когато говоря, човекът от среща да не ме слуша. Да ме чува и въпреки това да не слуша. Особено ако това, което казвам е важно за мен, особено ако това, което казвам късае важен човек за мен ! Толкова е трудно... да даваш всичко от себе си, да полагаш всички усилия и въпреки това да не можеш, да не можеш да достигнеш до сърцето на стоящия пред теб слушател, особено ако го обичаш, повече от всеки друг на света. Толкова е болезнено. И някак... обезверяващо. Така мразя да се чувствам безсилна. Защото така не съм себе си. 
Боли. Адски силно. Роботът не изпитва болка, нали ?