Направили сме снимки на залезът, на Моят Залез.. С прекрасните розови облачета и тихото, безкрайно море...
А ето я и приказната, зелена райска градина, в която обожавах просто да вървя... и да мисля... и да се усмихвам...
И слънчевата, красива пейка, която просто си стой там, сякаш това просто е нейното място, нейното вълшебно, слънчево местенце...
А ето го и моят любим, самотен чадър... беше толкова хубав там, насред толкова много други, а същевременно така самотен и загадъчен. Всеки път, когато препичайки се по гръб, отворях очи, го виждах - само него и синьото небе, сякаш не съществуваше нищо друго, а в ушите ми звучеше плискането на вълните (и She will be loved на Maroon 5) - за последното мога да благодаря на сестра ми, тази песен звучеше постоянно в ушите й (и в моите !).
А ето го и сияещото дърво, което е първото нещо, което виждахме, когато отивахме на плажа... И 2-те сладурски костенурки, които случайно мернахме с Оли на път за колата към София... и (последно) басейнът...

И като за десерт слагам една съвсем спонтанна снимка, т.е то си беше съвсем спонтанна ситуация - моите босички краченца, ходещи и мрънкащи, че са им отнели чехличките. Мама ми ги е прибрала (чехлите), като е оправяла багажа за плажа и аз трябваше да се прибирам боса до бунаглото. Хах.. беше забавно, добре че не настъпих някое трънче :))
![]() |
| by me :) |
П.П. всички снимки са направени с моя розовичък GSM, които както ви споделих не се представя много добре... но все пак е нещо. :) Благодаря му !








Няма коментари:
Публикуване на коментар